Почитаме мъртвите

Архангелова задушница, наричана още Мъжка задушница, Архангелска задушница, Рангелова задушница и Хрангеловото одуше, се отбелязва в първата събота преди Архангеловден (8 ноември). На този ден отдаваме почит на мъртвите.

Името „Задушница” произлиза от значението на този ден – молим се „за душата” на починалите. В църквите се провеждат панахиди, с които се почитат загиналите ни близки.

Кога е Задушница?

Трите големи задушници са: Голяма задушница, Черешова задушница и Архангелова задушница. Голямата задушница се пада ден преди Месни заговезни, Черешовата след Спасовден, а Архангеловата преди Архангеловден.

Църквата е определила съботата за ден на мъртвите, затова Задушница винаги се пада в този ден от седмицата. Близките на починалите посещават гроба им, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за “Бог да прости мъртвите души“.

Какво се прави на Архангелова задушница?

На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги и украсяваме с цветя. В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво – правило се три кръга по края на гроба.

Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята – добродетелите на починалия.

Общи трапези и народни вярвания

На Архангелова задушница, така както при другите задушници, се правят общи трапези. Тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се поставя на земята, а първата глътка вино се излива в памет на покойните.

Старите хора вярват, че ако на този ден около вас прелети мушица или пеперуда, това е знак, че душата на покойника ви навестява.

На Архангелова задушница се отдава също вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България.

Само по фронтовете на Първата световна война са загинали 90 000 знайни и около 10 000 незнайни български воини. На практика всяко второ семейство е дало участник на фронта, от които половината са дали жертва.

Какво се подава на Архангелова задушница

На Задушница се правят раздавки (подавки) за помен. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, дори на непознати. Задължително се нарича за кого точно се раздава за помен.

Разбира се, починалите не се нуждаят от никакви вещи, дрехи, храна, не усещат студ, глад и жажда като нас. Всичко, което принасяме в тяхна памет, има символично значение.

Поменът за починалите може да се направи на гроба, в църква, или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по‐кратък от панихидата. На Архангелова задушница се подават вино, варено жито за помен, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете, каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното – за спомен на Христовата жертва за нас.

Какво не се прави на Архангелова задушница?

Според традицията на този ден:

не се върши тежка домакинска работа;

не се пере и не се чисти;

не се извършват шумни веселби.

Денят е посветен на молитва, смирение и спомен за починалите.